Не спирай полета на птици

Не хвърляй камък по пернати,

когато им завидиш за крила.

Очите им са твоето богатство,

контури различават в тъмнина.

Свободни, реещи се в полет,

достигат невъзможна висота.

Какво, че наблюдаваш ги отдолу,

огледай с очите им света.

Тревоги стават по-далечни,

наоколо се шири красота,

във въздуа се носят нежни трели,

подсвиркваш вече весело с уста.

Не спирай порива на птици.

Не им завиждай - имат си крила.

Послушй ги. Порадвай се, че жив си.

Какво ни трябва? Стигат сетива.

Ани Виделова