Вероятно сте чували, чели или използвали билката Бял равнец. Според Мария Требен, тя е вълшебница за жените, за кръвоспиране, болни бъбреци и други заболявания. Аз обаче, докато се забавлявах да фокусирам нахално този стрък през телената мрежа на съседите по бунгало се присетих за една история, която моята баба ми разказваше. Вероятно сме събирали билки - не помня, но си спомням историята. Виждате ли черното семенце по средата на бялото цветче?  Баба ми казваше, че когато е била дете, цветът е бил почти само от черни цветчета и само един бял пръстен. Нейната майка й е казвала, че по време на нейната младост целият стрък е бил черен. А по мое време помня, че белият равнец  и бил наполовина бял. Сега е само една малка точица черничко по средата.
       Та силното ми впечатление беше не от изменението в генетиката на растението, а от това, че баба ми свързаше тъмното със срам. Твърдеше така - Когато ти порастеш, черничкото ще изчезне напълно, а това означава, че ще изчезне срамът в човека. Изричаше го с болка и яд.
След толкова години, продължавам да се питам? Какво ли е влагала в мислите си баба ми! Кръстила съм това цвете - цветето на срама.Защо в онова време са имали нужда от срам?Имам много отговори, но като че ли по уместно е да говорят антрополозите или може би психолозите.Сещам се и за една мисъл в противоположност на усещанията на моята баба, а и тази мисъл повече ми допада - "Първо премахни грехът от твоят живот и ще изчезне срамът ти. "

 Ето и още снимки на бял равнец!